Традиционната тибетска медицина е използувала шипковия плод като лечебно средство при туберкулоза но белите дробове, дизентерия, жлъчно- и пикочо-каменна болест, сърдечни заболявания, малария и хипертония.

Учените свързват лечебния ефект на шипката с високото съдържание на вит.С Именно поради това шипковия плод се препоръчва при простудни заболявания, нервно-психична умора, атеросклероза, високо кръвно налягане.

Действието навит.С,подсилено от това на вит.Р влияе благотворно върху пропускливостта на капилярите ипредотвратява образуването на отоци

Пектините в шипката образуват защитен слой върху стомашно-чревната и бронхиалната лигавица и са изпитано лечебно средство при възпалението им.

Витамин К подпомага процесите на кръвосъсирването, минералните соли увеличават диурезата, а таниновите в-вапречат за образуване на гнилостни процеси в червата.

Шипката понижава кръвната захар, стимулира образуването на червени кръвни клетки повишава работоспособността и засилва съпротивителните сили на организма. Затова се препоръчва на болни от диабет, анемии, умствена и физическа преумора.

Шипката помага при грип и треска, при кашлица и при маточни и носни кръвотечения.

Отвара от шипкови плодове се използува в българската народна медицина при чернодробни, бъбречни и стомашни заболявания.

Много ефектна е и при вътрешни кръвоизливи, обилна менструация, трудно уриниране, кървящи хемороиди, коклюш, нефрит, витаминен недостиг,трудно зарастващи язви и рани, при счупване на костите.